Здравословен живот

Затлъстяването - новата епидемия на ХХI век

Затлъстяването - новата епидемия на ХХI век Затлъстяването - новата епидемия на ХХI век
Затлъстяването - новата епидемия на ХХI век

Затлъстяването (обезитас) е хронично състояние с прекомерно натрупване на различно количество мастна тъкан (подкожно, в коремната кухина, около вътрешните органи) и предизвиква различни здравословни проблеми, а и значително намалява  продължителността на живота.

Отношението на хората към затлъстяването е претърпяло големи промени в историческо развитие. През Средновековието то било приемано за израз на висок стандарт и социален статус, а впоследствие - за рядко срещан естетически проблем. В наши дни поради здравните рискове, които крие, и поради непрекъснатото повишаване на честотата му, то се определя като едно от най-сериозните метаболитни нарушения. Често под термина затлъстяване неправилно се разбира повишаване на общата телесна маса/тегло, която се формира, както от количеството на мастната тъкан, така и от масата на костната и мускулна тъкан, теглото на вътрешните органи, количеството вода в организма. В този аспект някои хора, които са с по-силно развити костна и мускулна система са с по-високо тегло и попадат погрешно в категорията „затлъстели”. Следователно при обезитаса има повишаване на общото телесно тегло, но за сметка на увеличаване количеството на мастната тъкан.

 

Малко хора знаят, че броят на мастните клетки в тялото се формира в много ранна детска възраст и се запазва за цял живот. След това клетките само увеличават или намаляват обема си. Следователно дебелото бебе, в последствие затлъстяло дете ще порастне в наднормен и затлъстял млад и зрял човек. Статистически новородените са с нормален брой мастни клетки, с нормална напълнялост, но в следствие на прехранване още в кърмаческа възраст стотици деца стават наднормени и затлъстяват.

Системното прехранване и преяждане води до увеличение на броя и обема на мастните клетки, нарушава се нормалната регулация. Организмът привиква към повишеното количество мастна тъкан и се стреми да я съхрани чрез повишен апетит и прием на  големи порции храна.  

 

Затлъстяването може да бъде определено като увеличаване на телесното тегло, което се изразява с прекомерно отлагане на мазнини в различни депа с подчертано отрицателен ефект върху организма. Най-бързият и лесен начин за определяне степента на затлъстяване е  т.нар. индекс на телесната маса (ИТМ), който е отношението между телесното тегло в килограми и ръста в метри на квадрат (ИТМ = кг/м2).

Световната здравна организация (СЗО) приема стандарт за класификация на телесното тегло според ИТМ.

Този индекс обаче не дава информация относно количеството мастна тъкан и зоните, в които е локализирана тя в тялото. Регионалното разпределение на мастната тъкан е изключително важен аспект на затлъстяването, определящ честотата и тежестта на проявление на съпътстващи заболявания.

Натрупването на мастна тъкан в коремната област, известно като андроидно (централно, от мъжки тип) затлъстяване, е свързано със значително повишен здравословен риск в сравнение с гиноидното (крушовидно, от женски тип) затлъстяване.

Поради тази причина определянето на ИТМ най-често се съпровожда от измерване на обиколката на талията. При  ИТМ ≥ 25 кг/м2, съчетан с обиколка на талията ≥ 102 см при мъжете и ≥ 88 см при жените, драстично увеличава вероятността за развитие на усложнения като: артериална хипертония, дислипидемия (нарушен липиден профил на кръвта), атеросклероза, инсулинова резистентност, диабет тип 2, мозъчен инсулт,  инфаркт на миокарда.

Честота и разпространение

Честотата на затлъстяването се повишава с изключително бързи темпове в световен мащаб, достигайки епидемични размери. Според официалната статистика към момента над 250 милиона души от населението на планетата са диагностицирани със затлъстяване, а 1.1 милиарда - с наднормено тегло, като тенденцията е до края на 2016 г. тези цифри да надминат съответноо 700 млн. и 2.3 млрд.

Още по-тревожни са фактите, че броят на децата със затлъстяване под 5-годишна възраст надхвърля 5 милиона и че разпространението на морбидното затлъстяване III степен (≥ 40 кг/м2) се е увеличило около 6 пъти за последното десетилетие.

Според проучване на  Световната здравна организация (СЗО) в 32 страни от Европа на  деца на възраст до 5 години, България е пета. На първите три места по затлъстяване на децата са Ирландия, Великобритания и Албания.

На територията на Европа наднорменото тегло засяга около 50%, а затлъстяването около 20% от населението, като Централна и Източна Европа са сред най-силно засегнатите райони. В България положението е изключително сериозно - от наднормено тегло страдат около 63% от мъжете и 46% от жените в икономически активна възраст, а от затлъстяване - съответно 17 и 19%.

Какво предизвиква развитието на затлъстяване

Затлъстяването е метаболитно нарушение с хроничен характер, резултат от сложни взаимодействия между вътрешни (хормонален баланс, генетични особености) фактори и външната среда.

Като основна причина за развитието му се приема продължителното поддържане на положителен енергиен баланс вследствие на повишен енергиен прием, понижен енергоразход или комбинация от двете.

Основните външни фактори, които са определящи за диагнозата затлъстяване, свързани са с поведението на човека и се контролират и управляват са храненето и физическата  активност.

Храненето ......

Чрез него в организма се доставят необходимите хранителни вещества, които са   основният източник на енергия за тялото.

Проследяване на хранителните навици показва, че за последните 30-40 години енергийният прием на глава от населението се е повишил драстично с тенденция увеличаването да продължи и в бъдеще. Съществува пряка зависимост между  количественото  изменение и  качествените промени в храненето. Приемът на мазнини  се е увеличил многократно, като полезните моно- и полиненаситени мастни киселини са отстъпили място на артерогенните наситени мастни киселини. Наблюдава се и „скок“ в приема на захари, докато консумацията на полезните сложни въглехидрати и фибри се понижава. Богатите на мазнини и прости въглехидрати храни са предпочитани за консумация поради по-добрите им вкусови качества. Същевременно те притежават слабо изразен засищащ ефект и увеличена енергийна плътност (съдържание на калории на единица тегло) – фактори, лесно предизвикващи положителен енергиен баланс и впоследствие затлъстяване. Силно преработените и рафинирани храни водят по консумация на глава от населението пред така полезните пресни зеленчуци, плодове, ядки и семена. Предпочитат се масово пържени и силно термично преработени ястия и полуфабрикати пред задушени; приготвени на фурна или пара зеленчуци, риба; постни ястия; салати.

Физическата активност ......

Непрекъснатият икономически растеж, бързите темпове на индустриализация и урбанизация са свели до минимум необходимостта от извършване на дейности, изискващи физически усилия. Движението е задължително условие за поддържане нормалната структура и функциите на почти всички системи и органи в тялото и е логично липсата му да предизвиква патологични изменения в тях.

Множество епидемиологични проучвания показват, че заседналият начин на живот се свързва с увеличена честота на метаболитните нарушения и в частност на наднорменото тегло и затлъстяването. Интересен е фактът, че връзката понижена физическа активност - затлъстяване е двупосочна, т.е. липсата на движение води до покачване на телесното тегло, а хората с наднормено тегло по-трудно биват насърчавани да започнат физически занимания, а и им е много по-тежко самото изпълнение.

По този начин натрупването на излишни килограми се задълбочава и води до образуването на т.н. порочен кръг.

Въпросът дали повишеният енергиен прием или понижената физическа активност е първопричината за наблюдавания бум в разпространението на затлъстяването в наши дни, все още остава без отговор. Счита се, че прехранването с мазни и сладки храни в големи количества има по-голяма „тежест”, защото чрез него можем по-лесно да предизвикаме положителен енергиен баланс, отколкото да го компенсираме с физическа активност.

Както обаче вече споменах, затлъстяването е следствие на сложни взаимодействия между вътрешни и външни фактори.

Генетично унаследено ли е затлъстяването?

Въпреки че затлъстяването несъмнено има и наследствен компонент, точните механизми, стоящи зад него, все още не са добре изучени. Генетичните въздействия са трудни за отдиференциране, защото в много голям брой от случаите генотипът е повлиян от външни, негенетични фактори. Илюстративни са случаите, при които определени семейства и дори етноси са значително по-податливи на затлъстяване, но е трудно да се каже, че то е 100% онаследено, тъй като тези групи хора притежават идентични хранителни и двигателни навици.

Изследвания, проведени сред големи групи хора с широки вариации в ИТМ и количеството мастна тъкан, както и сред еднояйчни близнаци, показват, че от 40 до 70% от индивидуалните различия са генетично предопределени. Установено е още, че генетичните фактори оказват влияние основно върху енергийния прием и в по-малка степен върху енергоразхода и усвояването на хранителните вещества.

Затлъстяването и някои хормони....

През 1994 г. е установено, че мастната тъкан е своеобазен ендокринен орган и произвежда различни хормони. Изолирането на хормона лептин (от гръцки leptos - слаб) дават надежди за откриване на лекарство срещу затлъстяването и предизвиква голям брой учени да се впуснат в различни изследвания за откриване на други подобни пептиди. Грелинът е хормон, секретиран в гастроинтестиналния тракт, притежаващ действие, антагонистично на това на лептина, т.е. той е определян като хормон на глада. Нивата му са високи при чувство на глад и преди прием на храна и спадат веднага след нахранване. Пептид YY (PYY) е друг хормон, имащ отношение към апетита. Произвеждан в различни части на тънкото и на дебелото черво след нахранване, той забавя изпразването на стомаха, като по този начин подобрява храносмилането и усвояването на хранителните вещества и увеличава чувството на ситост. Адипонектинът е още един хормон, произвеждан в мастната тъкан, с потенциално влияние върху развитието на затлъстяване. Въпреки че ролята му не е напълно изяснена, категорично е доказано, че пациенти, страдащи от затлъстяване, имат ниски нива на адипонектин и обратно – след понижаване на телесното тегло концентрацията на адипонектин се повишава.

Защо затлъстяването е социално значимо заболяване?

В световен мащаб то придобива застрашителни мащаби и крие големи здравни рискове. Безспорно доказана е връзката между наднорменото тегло, затлъстяването и преждевременната смъртност. Освен това затлъстяването е водещ етиологичен фактор в патогенезата на огромен брой заболявания, които засягат икономически активното население на планетата и водят до инвалидизация и загуба на трудоспособност. По официални данни около 7% от общите здравни разходи на някои развити страни са предназначени за лечение на последиците от затлъстяването. В действителност тази цифра може да е в пъти по-висока, защото голяма част от индиректно свързаните със затлъстяването заболявания най-вероятно не са включени в статистиката.

Ето някои от най-честите заболявания, породени от затлъстяването: Артериална хипертония; Дислипидемия; Захарен диабет тип 2; Инсулинова резистентност; Сърдечно-съдови заболявания; Остеоартрит; Подагра; Астма; Сънна апнея; Холелитиаза; Карциноми и др.

 

Затлъстяването е хронично метаболитно нарушение с изключително сериозни здравни последици. Въпреки че до определена степен развитието му е генетично заложено, основно място в неговата етиология заемат поведенческите фактори, по- конкретно хранителните навици и двигателната активност.

 

 

Съветвам пациентите да не забравят, че :

 

Идеалният хранителен режим включва  храна, богата на белтъчини и бедна на животински мазнини и въглехидрати; с много пресни зеленчуци и плодове; разпределени в петкратно хранене - закуска, обяд и вечеря, и две допълнителни закуски около 10ч. и 16ч. Порциите да бъдат малки. Да не се вечеря след 20 часа. Да не се приемат течности, в т.ч. и вода по време на хранене.

 

Препоръчителни са: белите меса - риба и пиле без кожа, кисело мляко с по-ниска масленост; растителните белтъчини от леща, фасул, боб, ядки.

Пълнозърнести храни с много фибри - хляб, сухари от пълнозърнесто брашно, ориз с обвивката.

Растителни течни масла в малки количества за подправяне на салатите - зехтин, соево, гроздово, сусамово и др. Редовно да се хапват по няколко броя сурови ядки - бадеми, орехи, лешници, кайсиеви ядки и семена – слънчогледово, сусамено, тиквено, ленено, маково, чиа, елда, киноа и др.

Пресни зеленчуци и плодове - ежедневно,  неколкократно.

Вода и билкови чайове в големи количества.

 

Изключват се: бял хляб, бял ориз; баници, мекици и др. тестени закуски; пържени, солени и пушени храни; мазни меса и кайма; колбаси; захар и захарни изделия; майонеза; консерви; сол и пикантни подправки; алкохол.

 

Умерената физическа активност трябва да бъде ежедневна, съобразена индивидуално с физиологилното състояние, здравния статус, възрастта и възможностите на пациента.

Д-р Ива Левкова,

диетолог на МБАЛ "Уни Хоспитал"

Назад към всичко