Здравословен живот

Как храненето и начинът на живот профилактират тежките сърдечно-съдови зaболявания (ССЗ)

Как храненето и начинът на живот профилактират тежките сърдечно-съдови зaболявания (ССЗ) Как храненето и начинът на живот профилактират тежките сърдечно-съдови зaболявания (ССЗ)
Как храненето и начинът на живот профилактират тежките сърдечно-съдови зaболявания (ССЗ)

Най-често срещаните сърдечно-съдови заболявания в световен мащаб са  мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност и др.   Проблемът е особено актуален за България, защото според статистиката  на всеки 3-ма човека, 2-ма умират от сърдечно-съдови заболявания. 

У нас 65% от починалите за 1 година са от ССЗ - най-висок дял има мозъчно-съдовата болест 25.9%, сърдечната недостатъчност 30.4% и исхемичната болест на сърцето -19.3%.

Инсултът е състояние, при което внезапно загиват мозъчни клетки, поради недостиг на кислород, вследствие на запушване на кръвоносен съд или мозъчен кръвоизлив. Това обуславя и двата основни вида инсулт- исхемичен и хеморагичен. 

Исхемичният инсулт се получава вследствие на ограничаване или прекъсване на кръвотока, при което се спира притокът на кислород и глюкоза към главния мозък. Това се случва заради запушване на кръвоносен съд от ембол или тромб, който се е формирал в тялото, откъснал се е и се е движел с кръвта. Тромбите се образуват най-вече в артериите, засегнати от атеросклероза, поради натрупване на мастни плаки.

Хеморагичният инсулт се развива при руптура на кръвоносен съд и кръвоизлив между мозъка и черепа или в ликворното простраство.
Само броени минути след инсулта загиват множество мозъчни клетки, вследствие на което се проявяват и специфичните оплаквания. Разпознаването на симптомите е изключително важно, тъй като това дава по-голям шанс за оцеляване и възстановяване. Пострадалите  често съобщават за замайване (виене на свят), затруднено ходене или  загуба на равновесие и координация. Възможни са проблеми с речта, внезапно силно главоболие, замъглено, двойно виждане, виждане на черни петна и др. Често се съобщава за загуба на чувствителността и способността за контрол на движението, слабост и парализа на едната половина на тялото. 
Факт е, че честотата на инсулт значително се намалява при предприемане на адекватни промени в начина на хранене и стил на живот.

Сърдечният инфаркт се предизвиква  от нарушение на кръвообращението в сърдечните коронарни артерии, които кръвоснабдяват сърдечната стена и доставят кислород до цялото сърце. Провокиращите състояния на сърдечен инфаркт са напреднала и тежка атеросклероза, която води до образуване на липидни плаки. В резултат на промени в сърдечния ритъм или спонтанно е възможно част от  липидната плака да се откъсне и да запуши артериален съд с различен калибър, което  предизвиква  исхемия на съответния участък, с последваща тъканна некроза.
Първите симптоми при инфаркт на миокарда са остра пронизваща болка в областта на гръдния кош и сърцето. Тя може да се разпространява към едната, най-често лявата ръка или към двете едновременно. Също така може да се усети назад към лопатката, кръста, шията или долната челюст.  Гаденето и повръщането също са  характерен белег при настъпването на сърдечния инфаркт.

Атеросклерозата е основната причина за появата, развитието и последващите усложнения на тези тежки инциденти. Съществуват обаче и други основни фактори, които са  поведенчески: тютюнопушене,  затлъстяване,  лоши хранителни навици, обездвижване, стрес.  Допълнително се утежнява неблагоприятната комбинация, когато пациентите имат и увеличено кръвно налягане, серумен холестерол,  диабет и др.

Мерките включват всички познати препоръки за предпазване от високо артериално налягане; висок холестерол и кръвна захар; балансирано хранене и поддържане на умерена физическа активност, без злоупотреба с алкохол и тютюнопушене.

Хранителни фактори, които влияят на  липидния статус.

Високият прием на някои наситени мастни киселини, чиито източници са главно животинските мазнини, е свързан с повишаване на общия и LHD холестерол (т.н. “лош”). Обратно, полиненаситените и мононенаситените мастни киселини, намиращи се основно в растителните мазнини могат да намаляват холестерола в кръвта.

Най-ефективни в понижаването на общия и “лошия” холестерол са полиненаситените мастни киселини, чийто основен източник в България  е слънчогледовото олио. Това не значи, че трябва се да прекалява с него, тъй като полиненаситените мастни киселини се окисляват лесно и при ежедневна консумация водят до увеличаване окислението на липопротеините с ниска плътност, а това стимулира развитието на атеросклерозата.  Полиненаситени мастни киселини можете да си набавите както от слънчогледовите, така и от сусамените и тиквените семки,  и от всички сурови ядки (кайсиеви, бадеми, орехи, лещници, кашу).

ядки

Особено полезен е зехтинът тъй като е богат не само на полиненаситени, но и на мононенаситени мастни киселини, които също понижават LHD холестерола.

Не е препоръчително да се ползват твърдите маргарини, защото съдържат транс форми на ненаситените мастни киселини, които се получават при производствените процеси. Транс мастните киселини повишават лошия холестерол в същата степен, както и наситените мастни киселини и се отлагат в кръвоностните съдове, образувайки плаки.

Мазнините на рибата са богати на специален вид полиненаситени мастни киселини, които при здрави хора намаляват нивото “лошия” холестерол. Рибните мазнини  са полезни и за намаляване на  тромбообразуването в кръвта, което е от особено значение за намаляване риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.

 Те забавят и нарастването на атеросклеротичните плаки, чрез потискане на веществата, допринасящи за възпалителните процеси в лигавицата на съдовете. Доказано е, че честата консумация на риба е свързана с ниска смъртност от сърдечно-съдови заболявания т.е. в страни, в които редовно се яде риба, сърдечно-съдовите инциденти са значително по-редки, отколкото в страни, където редовно консумират животински продукти. 

Растителните храни (зеленчуци, плодове, зърнени и бобови храни, ядки) съдържат различни вещества с антиоксидантно действие, които  защитават мастните киселини в клетъчните мембрани от окисление по този начин намаляват риска от атеросклеротични изменения на съдовете. Такива антиоксиданти са витамин Е, витамин С, каротини, флавоноиди.  Ето защо вегетарианците обикновено са с по-ниски нива на общия и “лошия” холестерол, както и с по-високи стойности на “добрия” холестерол в сравнение с хора, често консумиращи месо. Заболяемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания при тях са по-ниски.

        плодове                                         

Растителните разтворими влакнини  също намаляват общия холестерол в кръвта. Пектинът намалява и завишените нива на “лошия холестерол” и на триглицеридите, без да намалява нивото на полезния холестерол. В най-голямо количество ще ги намерите в суровите зеленчуци и плодове.

Прекомерната употреба на готварската сол увеличава нивото на натрий в кръвта, което води до увеличаване на кръвното налягане.  Счита се, че прием на готварска сол над 5 грама дневно (от всички консумирани продукти плюс добавената сол) съществено увеличава риска от хипертонична болест.

Населението в България консумира 2-3 пъти по-големи количества над допустимите 5 грама средно дневно, което е главно от солените саламурени сирена, колбаси,  туршиите, консервите, хлябът.  Запазва се тенденцията  да се солят  прекомерно ястията при приготвянето им  и по време на самото хранене.

Установено е, че намаляването приема на солта до 3 грама, само след няколко седмици води до понижаване на систоличното кръвно налягане със 7 мм, а диастоличното намалява още повече. Изчислено е, че ако населението  намали рязко консумацията на сол с 2-3 грама, то случаите на мозъчен инсулт биха намалели с 26%.

Хранителният режим при сърдечно –съдовите заболявания има за цел:

  • Да подобри кръвообращението и функциите на сърцето, еластичността и здравината на кръвоносните съдове, черния дроб и бъбреците.
  • Да нормализира обмяната на веществата, щадяйки сърдечно-съдовата система и храносмилателните органи.
  • Да намали и нормализира теглото и кръвното налягане на болния.

                      сърце

Препоръчително е:

  • Рязко ограничаване на готварската сол и големите количества  течности -храната се приготвя без добавяне на сол. (защото увеличават кръвното налягане)
  • Намаляване на калориите чрез ограничаване на мазнините и на „бързите” въглехидратите
  • Ежедневно приемане на продукти с алкализиращо действие (сурови зеленчуци и плодове); по-голямо количество калций, магнезий и липотропни вещества (кисело мляко, извара, пълнозърнести храни и др.)
  • Изключване на трудносмилаемите, пикантни и консервирани храни (образуването на газове в червата предизвикват избутване на диафрагмата нагоре и притискане на сърцето)
  • Увеличаване на консумацията на пълнозърнест хляб; зърнени и бобови храни; постни ястия
  • Честа консумация на риба, поне веднъж седмично
  • Изключване от менюто на мазни меса, колбаси, кайми, месни консерви и др.
  • Увеличаване на консумацията на сурови ядки и семена (орехи, тиквено, сусамено и слънчогледово семе и др.)
  • Употреба предимно на растителни масла, особено зехтин

 

Съвети, които  не трябва да се забравят:

  • Храненето да бъде 5-6 пъти дневно, на малки равномерни порции
  • Ограничават се тонизиращите напитки - кафе, черен чай, червено вино, защото повишават стойностите на кръвното налягане
  • Не се допуска преяждане (голямото количество храна и напитки пречат на бързото й разграждане в стомаха и повдигат диафрагмата, която притиска сърцето)
  • Вечерята да не бъде след 20 ч. (за да има време за разграждането и по- бързата й евакуация от стомаха и червата)
  • Препоръчва се редовен умерен двигателен режим, например гимнастика, плуване, колоездене или  ежедневно ходене пеш с умерено темпо - това  подобрява кръвното налягане, съдовия тонус, метаболизма на тялото, настроението.

 

Ива Левкова,

консултант по лечебно хранене и диетика в „Уни Хоспитал“ 

Назад към всичко